Закон за сигнализиращите лица в Италия: D.Lgs. 24/2023 #
Италия транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 чрез Законодателен декрет № 24 от 10 март 2023 г. (D.Lgs. 24/2023). Разпоредбите му се прилагат от 15 юли 2023 г. Декретът задължава субектите от публичния сектор и частните субекти със средно най-малко 50 работници и служители да въведат канал за сигнали. Същото задължение се прилага, независимо от размера, за субектите, които са приели Модел 231, и за някои сектори, регулирани от правото на ЕС. Декретът също така защитава лицата, които подават сигнали, от всякакви репресивни ответни действия.
D.Lgs. 24/2023 накратко #
| Въпрос | Отговор |
|---|---|
| От кога се прилага? | От 15 юли 2023 г. За частните субекти със средно до 249 работници и служители задължението за вътрешен канал се прилага от 17 декември 2023 г. (чл. 24, ал. 1 и 2). |
| Кой трябва да има канал? | Субектите от публичния сектор; частните субекти със средно най-малко 50 работници и служители през последната година; независимо от размера — субектите с Модел 231 и субектите в секторите от части I.B и II от приложението (чл. 2, ал. 1, букви p) и q)). |
| Какви канали? | Писмен и устен: според ANAC субектът трябва да предлага и двата. При поискване — и лична среща (чл. 4, ал. 3). |
| Трябва ли да се консултират синдикатите? | Да, преди въвеждането на канала (чл. 4, ал. 1). |
| Срокове? | Потвърждение за получаване в срок от 7 дни, обратна информация в срок от 3 месеца (чл. 5, ал. 1). |
| Анонимни сигнали? | Декретът не изисква те да се приемат. Ако постъпят, субектът ги регистрира и съхранява преписката (насоки на ANAC). |
| Колко дълго се съхраняват документите? | Толкова, колкото е необходимо, и не повече от 5 години след съобщаването на окончателния резултат (чл. 14, ал. 1). |
| Глоба за липса на канал? | От €10 000 до €50 000 (чл. 21, ал. 1, буква b)). |
Приложимо право #
- Законодателен декрет № 24 от 10 март 2023 г. — действащ текст в Normattiva
- Насоки на ANAC относно външните сигнали (решение № 311 от 12 юли 2023 г., актуализирано с решение № 479/2025)
- Насоки на ANAC № 1/2025 относно вътрешните канали (решение № 478 от 26 ноември 2025 г.)
Кой трябва да въведе канал за сигнали #
Частен сектор. Чл. 2, ал. 1, буква q) посочва три групи субекти:
- субекти, които през последната година са наемали средно най-малко 50 работници и служители на безсрочни или срочни трудови договори;
- субекти в обхвата на актовете на ЕС от части I.B и II от приложението към декрета, дори с по-малко от 50 работници и служители. Това са актовете относно финансовите услуги, продукти и пазари и относно предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и някои актове относно безопасността на транспорта (гражданско въздухоплаване и морски транспорт) и безопасността на операциите в открито море в сектора на нефта и газа;
- субекти в обхвата на Законодателен декрет 231/2001, които приемат Модел 231, дори с по-малко от 50 работници и служители.
За изчисляването на средния брой ANAC използва последната календарна година преди текущата и средния брой на персонала, посочен в справката от търговския регистър на дружеството (visura camerale). За новосъздадените дружества се взема предвид текущата година (насоки, решение № 311/2023, § 1.3).
Модел 231 трябва да включва вътрешните канали за подаване на сигнали (чл. 4, ал. 1, и чл. 6, ал. 2-bis от Законодателен декрет 231/2001, заменен с чл. 24, ал. 5).
Публичен сектор. Задължението се прилага за всички субекти от публичния сектор, определени в чл. 2, ал. 1, буква p), без праг по размер. Когато субектът трябва да има служител по превенция на корупцията и прозрачността (RPCT), този служител управлява канала (чл. 4, ал. 5).
Какво може да се сигнализира #
Декретът защитава лицата, които сигнализират за нарушения на националното право или на правото на ЕС, увреждащи обществения интерес или интегритета на организацията, станали им известни в работен контекст (чл. 1, ал. 1). Чл. 2, ал. 1, буква a) изброява шест категории:
- административни, счетоводни, гражданскоправни или наказателноправни нарушения;
- незаконосъобразно поведение, релевантно по Законодателен декрет 231/2001, или нарушения на Модел 231;
- нарушения в областите на актовете на ЕС, изброени в приложението: обществени поръчки, финансови услуги и борба с изпирането на пари, безопасност на продуктите, безопасност на транспорта, опазване на околната среда, радиационна защита и ядрена безопасност, безопасност на храните и хуманно отношение към животните, обществено здраве, защита на потребителите, защита на личния живот и сигурност на мрежите;
- действия или бездействия, които увреждат финансовите интереси на ЕС;
- нарушения, свързани с вътрешния пазар, включително в областта на конкуренцията, държавните помощи и корпоративното данъчно облагане;
- действия или поведение, които осуетяват целта на правилата на ЕС в областите по точки 3, 4 и 5.
От 24 януари 2026 г. декретът обхваща и сигнали за нарушения на ограничителните мерки на ЕС (санкции), както са определени в Наказателния кодекс и в чл. 12, ал. 1-bis от Законодателен декрет 286/1998 (чл. 1, ал. 1, изменен със Законодателен декрет № 211 от 30 декември 2025 г.). Може да се сигнализира и за основателни подозрения, както и за поведение, насочено към прикриване на нарушение (чл. 2, ал. 1, буква b)).
В частния сектор защитата зависи от вида на субекта (чл. 3, ал. 2):
| Частен субект | Обхванати нарушения | Канали |
|---|---|---|
| 50 или повече работници и служители или сектори от части I.B и II от приложението | Нарушения на правото на ЕС (точки 3–6) | Вътрешен, външен (ANAC), публично оповестяване, сигнал до органите |
| Модел 231, по-малко от 50 работници и служители | Поведение по Модел 231 и нарушения на модела (точка 2) | Само вътрешен канал |
| Модел 231, 50 или повече работници и служители | Поведение по Модел 231 (точка 2) и нарушения на правото на ЕС (точки 3–6) | Точка 2: само вътрешен канал. Точки 3–6: всички канали |
Нарушенията от чисто национален характер (точка 1) са обхванати само в публичния сектор (чл. 3, ал. 1). Частният субект все пак може да отвори канала си и за други сигнали. Според ANAC сигналите извън обхвата на декрета могат да се разглеждат като обикновени сигнали (насоки № 1/2025, § 3.5).
Изключени (чл. 1, ал. 2 и 3):
- оплаквания и претенции от личен интерес, които се отнасят само до собственото трудово правоотношение на сигнализиращото лице или до отношенията му с неговите ръководители;
- нарушения, които вече са уредени със задължителни процедури в актовете от част II от приложението;
- нарушения, свързани с националната сигурност и с обществени поръчки в областта на отбраната или националната сигурност, освен ако не са обхванати от правото на ЕС.
Правилата относно класифицираната информация, адвокатската и лекарската професионална тайна и тайната на съдебните съвещания продължават да се прилагат.
Кой е защитен #
Чл. 3, ал. 3 защитава лицата, които сигнализират за информация, станала им известна в работен контекст, по-специално:
- работници и служители в публичния и частния сектор, включително наетите по договорите, уредени в Законодателен декрет 81/2015;
- самостоятелно заети лица, сътрудници, лица на свободна практика и консултанти;
- работници и сътрудници на доставчици на стоки, услуги и строителство;
- доброволци и стажанти, платени или неплатени;
- акционери, както и лица с административни, управленски, контролни, надзорни или представителни функции, дори когато ги упражняват фактически.
Защитата се прилага и по време на подбора, по време на изпитателния срок и след прекратяването на правоотношението по отношение на информация, получена по време на него (чл. 3, ал. 4). Тя обхваща и посредниците, колегите с постоянна работна връзка със сигнализиращото лице, роднините до четвърта степен и лицата с трайна емоционална връзка в същия работен контекст, както и субектите, които сигнализиращото лице притежава или за които работи (чл. 3, ал. 5).
Лицето е защитено, ако към момента на сигнала е имало основателни причини да счита, че информацията е вярна и попада в обхвата на декрета, и ако е използвало каналите, предвидени в декрета (чл. 16, ал. 1). Мотивите му нямат значение (чл. 16, ал. 2). Защитата отпада, ако бъде установена наказателната отговорност на сигнализиращото лице за клевета или набедяване, дори на първа инстанция, или гражданската му отговорност на същите основания при умисъл или груба небрежност. В този случай се налага и дисциплинарно наказание (чл. 16, ал. 3).
| Защита | Разпоредба |
|---|---|
| Репресивните ответни действия са забранени, включително опитите и заплахите за тях: например уволнение, понижаване в длъжност, преместване, отрицателни оценки, неподновяване на срочен трудов договор | чл. 17, ал. 1 и 4; чл. 2, ал. 1, буква m) |
| Обръщане на тежестта на доказване: предполага се, че мярката е причинена от сигнала. Лицето, което я е предприело, трябва да докаже други причини. | чл. 17, ал. 2 |
| При иск за обезщетение се предполага, че вредата е резултат от сигнала | чл. 17, ал. 3 |
| Репресивните актове са нищожни; уволненото сигнализиращо лице има право на възстановяване на работа | чл. 19, ал. 3 |
| Липса на отговорност за разкриване на информация, обхваната от определени задължения за опазване на тайна, когато това е необходимо за разкриване на нарушението, или за получаването на информацията, освен ако получаването ѝ е престъпление | чл. 20 |
| Отказите от правата по декрета и спогодбите относно тях са недействителни, освен ако са подписани в защитените процедури по чл. 2113, ал. 4 от Гражданския кодекс | чл. 22 |
| Безплатна подкрепа от организации от третия сектор, включени в списъка на ANAC | чл. 18 |
Репресивните ответни действия се съобщават на ANAC, която може да работи съвместно с Националния инспекторат по труда (чл. 19, ал. 1 и 2).
Изисквания към канала за сигнали #
- Синдикати. Каналът се въвежда след „изслушване“ на синдикалните представители или организации по чл. 51 от Законодателен декрет 81/2015 (чл. 4, ал. 1). Според ANAC тази стъпка има информационен характер и становището на синдикатите няма обвързващ характер. Уведомлението се изпраща преди приемането на организационния акт или на актуализацията на Модел 231: до синдикалните представителства в дружеството (RSA или RSU), а когато няма такива — до местните структури на най-представителните синдикати. Без тази стъпка процедурата не съответства на изискванията и за нея може да бъде наложена глоба (насоки № 1/2025, § 2.1).
- Поверителност. Каналът защитава, включително чрез криптиране, самоличността на сигнализиращото лице, на засегнатото лице и на всяко посочено лице, както и съдържанието на сигнала (чл. 4, ал. 1).
- Кой го управлява. Лице или автономно, специално определено вътрешно звено със специално обучен персонал, или външен субект, който също е автономен и обучен (чл. 4, ал. 2). Според ANAC лицето, което разглежда сигналите, не трябва да бъде в конфликт на интереси. При външно лице, което разглежда сигналите, неговите задачи и правомощия се определят с договор и то може да обработва данните като обработващ лични данни по чл. 28 от ОРЗД (насоки № 1/2025, § 3.4).
- Писмено и устно. Сигналите могат да се подават писмено, включително по електронен път, или устно — по телефонни линии или чрез системи за гласови съобщения. При поискване в разумен срок се организира лична среща (чл. 4, ал. 3). ANAC посочва, че субектът трябва да предлага и двете форми и че сигнализиращото лице трябва да може да избира (насоки № 1/2025, § 2.2).
- Инструменти. ANAC предпочита ИТ платформи. Според нея електронната поща, обикновена или сертифицирана (PEC), сама по себе си не е подходяща за защита на самоличността на сигнализиращото лице, освен ако не са въведени специфични защитни мерки (насоки № 1/2025, § 2.2).
- Анонимни сигнали. Декретът не изисква те да се приемат. Защитата се прилага и за анонимно сигнализиращо лице, което впоследствие бъде идентифицирано и претърпи репресивни ответни действия (чл. 16, ал. 4). Субектът може да разглежда анонимните сигнали като обикновени сигнали, ако вътрешните му правила предвиждат това, но трябва да ги регистрира и да съхранява преписката (насоки на ANAC № 311/2023, § 2.2, и № 1/2025, § 3.5). Вижте също анонимни и поверителни сигнали.
- Сигнал, изпратен до грешно лице. Той се препраща на лицето, което разглежда сигналите, в срок от седем дни, като сигнализиращото лице се уведомява (чл. 4, ал. 6).
- Информация за персонала. Ясна информация за вътрешния канал, процедурите и условията за ползването му, както и за външния канал. Тя се поставя на видно място на работното място, предоставя се на лицата, които не работят на място, и се публикува в специален раздел на уебсайта, ако субектът има такъв (чл. 5, ал. 1, буква e)).
- Защита на данните. Субектът определя начина, по който приема и разглежда сигналите, въз основа на оценка на въздействието върху защитата на данните и урежда отношенията си с външните доставчици с договор по чл. 28 от ОРЗД (чл. 13, ал. 6). Той предоставя информация относно обработването на личните данни на сигнализиращото лице и на засегнатите лица (чл. 13, ал. 4). Данни, които очевидно не са полезни, не се събират или се заличават незабавно (чл. 13, ал. 2). Вижте ОРЗД и сигналите за нарушения.
Срокове и какво следва след подаването на сигнал #
| Стъпка | Срок |
|---|---|
| Потвърждение за получаване до сигнализиращото лице | в срок от 7 дни от получаването (чл. 5, ал. 1, буква a)) |
| Обратна информация за предприетите или планираните последващи действия | в срок от 3 месеца от потвърждението; при липса на такова — в срок от 3 месеца от изтичането на 7-дневния срок след подаването на сигнала (чл. 5, ал. 1, буква d)) |
| Препращане на сигнал, получен от грешно лице | в срок от 7 дни, като сигнализиращото лице се уведомява (чл. 4, ал. 6) |
Според ANAC потвърждението само удостоверява получаването и не включва оценка на съдържанието. След това лицето, което разглежда сигналите, проверява дали сигнализиращото лице има право на защита и дали фактите попадат в обхвата на декрета (насоки № 1/2025, § 3.5). Междувременно то поддържа връзка със сигнализиращото лице, може да поиска допълнителна информация и предприема надлежни последващи действия по сигнала (чл. 5, ал. 1, букви b) и c)). Засегнатото лице може да бъде изслушано и трябва да бъде изслушано, ако поиска това (чл. 12, ал. 9).
Декретът не предвижда удължаване на срока за обратна информация при вътрешния канал. При външния канал ANAC може да разполага с до шест месеца, когато има обосновани причини (чл. 8, ал. 1, буква f)). Според ANAC вътрешният срок не е преклузивен, тъй като някои проверки отнемат повече време, но резултатът все пак трябва да бъде съобщен (насоки № 1/2025, § 3.5).
Поверителност и съхранение на документите #
Поверителност (чл. 12). Сигналите не се използват извън необходимото за последващите действия по тях. Самоличността на сигнализиращото лице и всяка информация, от която тя може да бъде изведена, не се разкриват без изричното му съгласие на никого освен на компетентния, оправомощен персонал. Прилагат се специални правила:
- в наказателното производство самоличността е защитена от тайна в границите на чл. 329 от Наказателно-процесуалния кодекс;
- пред Сметната палата тя не се разкрива до приключването на фазата на разследване;
- в дисциплинарното производство, ако обвинението се основава на сигнала и самоличността е от съществено значение за защитата, сигналът може да се използва само с изричното съгласие на сигнализиращото лице. На сигнализиращото лице се съобщават писмено причините.
Самоличността на засегнатите или посочените лица се защитава до приключването на производството. Сигналите са изключени от достъпа до документи и от исканията за достъп до обществена информация.
Съхранение на документите (чл. 14). Сигналите и документите към тях се съхраняват толкова дълго, колкото е необходимо за разглеждането им, и не повече от пет години след съобщаването на окончателния резултат от процедурата. Устните сигнали се документират, както следва:
- записвана телефонна линия или система за гласови съобщения: със съгласието на сигнализиращото лице — запис или пълен препис;
- незаписвана линия: подробен писмен отчет за разговора;
- лична среща: със съгласието на сигнализиращото лице — запис или протокол.
Сигнализиращото лице може да провери, коригира и потвърди преписа, отчета или протокола, като ги подпише.
Общи канали и групи от дружества #
Общ канал. Частните субекти със средно до 249 работници и служители могат да използват общ вътрешен канал за подаване на сигнали и общо управление на канала. Същото се отнася за общините, които не са административни центрове на провинции (чл. 4, ал. 4). Субектите, които споделят ресурси, определят отговорностите си за защитата на данните във вътрешно споразумение (чл. 13, ал. 5). Според ANAC споделянето не премахва задължението на всеки субект да пази поверителността на сигналите, да оценява фактите и да предоставя обратна информация. Всеки субект определя свое лице, което разглежда сигналите, и вижда само собствените си сигнали (насоки № 1/2025, § 3.4.3).
Групи от дружества. Декретът не урежда групите. Според ANAC (насоки № 1/2025, задълбочено разяснение 2):
- прагът от 249 работници и служители се изчислява за всяко дружество, а не за групата;
- дружествата с до 249 работници и служители могат да използват общ канал, например чрез единна платформа, разделена на отделни подканали — по един за всяко дружество. Комуникацията със сигнализиращото лице остава в отговорност на всяко дружество;
- дружествата с повече от 249 работници и служители не могат да използват общ канал. Всяко от тях обаче може да възложи управлението му на трета страна, включително на друго дружество от групата или на дружеството майка, с договор, който определя нейните задачи, правомощия и отговорности.
Санкции и прилагане #
ANAC налага административните глоби по чл. 21, ал. 1 от Законодателен декрет 24/2023:
| Поведение (чл. 21, ал. 1) | Глоба |
|---|---|
| Репресивни ответни действия; възпрепятстване на сигнал или опит за това; нарушаване на задължението за поверителност по чл. 12 (буква a)) | €10 000–50 000 |
| Липса на канал за сигнали; липса на процедури за подаване и управление на сигнали или процедури, които не съответстват на чл. 4 и 5; липса на проверка и анализ на получените сигнали (буква b)) | €10 000–50 000 |
| Сигнализиращо лице, чиято гражданска отговорност за клевета или набедяване е установена при умисъл или груба небрежност (чл. 16, ал. 3), освен ако е осъдено за тези престъпления, дори на първа инстанция (буква c)) | €500–2 500 |
Глобите се налагат на отговорното лице. За буква b) ANAC определя отговорното лице, както следва. За липсата на канал и за липсващи или несъответстващи процедури това е управителният орган на субекта както в публичния, така и в частния сектор. За непроверяването и неанализирането на получените сигнали това е лицето, което разглежда сигналите (насоки, решение № 311/2023, актуализирано с решение № 479/2025, Трета част, § 1). Управителният орган носи солидарна отговорност с членовете си, с право на регресен иск срещу тези, които са извършили нарушението (насоки № 1/2025, § 2.3). Процедурата за налагане на глоби е уредена с решение на ANAC № 301 от 12 юли 2023 г. Частните субекти с Модел 231 (чл. 2, ал. 1, буква q), т. 3) трябва също да предвидят санкции срещу отговорните лица в дисциплинарната система, приета по чл. 6, ал. 2, буква e) от Законодателен декрет 231/2001 (чл. 21, ал. 2).
Честна оценка на прилагането. Буква b) не санкционира само липсата на канал: несъответстващите процедури и непроверяването и неанализирането на получените сигнали попадат в същия диапазон. Поддържането на канал, по чиито сигнали никой не извършва проверка, следователно води до същата глоба като липсата на канал, макар че ANAC държи отговорно за това лицето, което разглежда сигналите, а не управителния орган. Според ANAC процедура, приета без изслушване на синдикатите, също не съответства на изискванията и за нея може да бъде наложена глоба (насоки № 1/2025, § 2.1). Глобата за сигнализиращото лице е умишлено тясна: тя изисква установена отговорност за клевета или набедяване, а не просто сигнал, който се е оказал неоснователен.
Външен орган за сигнали #
Външният орган е ANAC. В Италия външното сигнализиране не е свободна алтернатива на вътрешния канал. То е допустимо само ако е налице едно от следните условия (чл. 6, ал. 1):
- вътрешният канал не е задължителен, не е активен или не съответства на чл. 4;
- подаден е вътрешен сигнал, по който не са предприети последващи действия;
- сигнализиращото лице има основателни причини да счита, че по вътрешен сигнал няма да бъдат предприети ефективни последващи действия или че сигналът ще го изложи на репресивни ответни действия;
- сигнализиращото лице има основателни причини да счита, че нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес.
Публичното оповестяване също е защитено само при определени условия (чл. 15). На страницата за ANAC са описани външният канал, неговите срокове и процедурата за налагане на глоби.
Орган за защита на данните #
За жалби по ОРЗД, свързани с обработването на данни на сигнализиращи лица, компетентният орган е Garante per la protezione dei dati personali.
Въвеждане в седем стъпки #
- Проверете задължението: среден брой работници и служители през последната година, Модел 231, сектори от части I.B и II от приложението.
- Изберете кой ще разглежда сигналите: автономно, обучено вътрешно лице или звено, външен субект или — при до 249 работници и служители — общ канал.
- Изслушайте синдикатите: изпратете уведомлението преди приемането на организационния акт или на Модел 231.
- Въведете каналите: писмен и устен, лична среща при поискване. Решете как ще разглеждате анонимните сигнали.
- Защитете данните: оценка на въздействието, информация относно обработването на личните данни, договори по чл. 28 от ОРЗД с доставчиците.
- Информирайте хората: поставете информацията на видно място на работното място и я публикувайте на уебсайта.
- Определете процедурата: потвърждение за получаване в срок от 7 дни, обратна информация в срок от 3 месеца, съхранение на документите не повече от 5 години след окончателния резултат, обучение на лицето, което разглежда сигналите.
Официални източници #
- Законодателен декрет № 24 от 10 март 2023 г. — действащ текст (Normattiva)
- Законодателен декрет № 24 от 10 март 2023 г. — Gazzetta Ufficiale № 63 от 15 март 2023 г.
- ANAC — whistleblowing
- ANAC — насоки, решение № 311/2023, актуализирано с решение № 479/2025
- ANAC — насоки № 1/2025 относно вътрешните канали, решение № 478/2025
- Garante privacy
Често задавани въпроси #
Какво представлява D.Lgs. 24/2023? #
Това е Законодателен декрет № 24 от 10 март 2023 г., с който Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, подаващи сигнали, се транспонира в италианското право. Той защитава лицата, които сигнализират за нарушения, станали им известни в работата, и задължава публичните и частните субекти да въведат канал за сигнали. Прилага се от 15 юли 2023 г.
От какъв брой служители се изисква канал за сигнали? #
От средно 50 работници и служители на безсрочни или срочни трудови договори през последната година. Под този праг задължението все пак се прилага за субектите с Модел 231 и за субектите в секторите от части I.B и II от приложението, като финансовите услуги и борбата с изпирането на пари (чл. 2, ал. 1, буква q)). Субектите от публичния сектор трябва да имат канал независимо от размера.
Трябва ли каналът да приема анонимни сигнали? #
Не, декретът не го изисква. Анонимно сигнализиращо лице, което впоследствие бъде идентифицирано и претърпи репресивни ответни действия, все пак е защитено (чл. 16, ал. 4). Според ANAC субектът трябва да регистрира получените анонимни сигнали и да съхранява преписката и може да ги разглежда като обикновени сигнали.
Достатъчен ли е писмен канал? #
Не. Декретът предвижда писмени и устни сигнали (чл. 4, ал. 3), а ANAC посочва, че субектът трябва да предлага и двете форми и да остави избора на сигнализиращото лице. При поискване трябва да се организира и лична среща. За несъответстващ канал може да бъде наложена глоба в същия диапазон като за липсващ канал (чл. 21, ал. 1, буква b)).
Какви срокове се прилагат след подаването на сигнал? #
Потвърждение за получаване в срок от 7 дни от получаването. Обратна информация в срок от 3 месеца от потвърждението или, при липса на такова, в срок от 3 месеца от изтичането на 7-дневния срок (чл. 5, ал. 1).
Колко дълго могат да се съхраняват сигналите? #
Толкова дълго, колкото е необходимо за разглеждането им, и не повече от пет години след съобщаването на окончателния резултат от процедурата (чл. 14, ал. 1).
Какви глоби предвижда D.Lgs. 24/2023? #
ANAC налага глоби от €10 000 до €50 000 за репресивни ответни действия, възпрепятстване на сигнали и нарушения на поверителността, както и за липса на канал, несъответстващи процедури или непроверяване на сигналите. Сигнализиращо лице, чиято отговорност за клевета или набедяване е установена при умисъл или груба небрежност, подлежи на глоба от €500 до €2 500 (чл. 21).
Може ли сигнализиращото лице да се обърне директно към ANAC? #
Само ако е налице едно от условията по чл. 6: липса на вътрешен канал или несъответстващ канал, вътрешен сигнал без последващи действия, основателно опасение, че вътрешният сигнал няма да има резултат или ще доведе до репресивни ответни действия, или основателни причини да се счита, че нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес.
Може ли външен доставчик да управлява канала? #
Да. Декретът допуска управление от външен субект, който е автономен и разполага със специално обучен персонал (чл. 4, ал. 2). Според ANAC в групите този субект може да бъде и дружеството майка или друго дружество от групата въз основа на договор с всяко дружество.
Трябва ли да бъдат включени синдикатите? #
Да. Каналът се въвежда след изслушване на синдикалните представители или организации (чл. 4, ал. 1). Становището им няма обвързващ характер, но според ANAC процедура, приета без тази стъпка, не съответства на изискванията и за нея може да бъде наложена глоба.
Въведете своя канал за сигнали →
Последна актуализация: