Закон за защита на подателите на сигнали в България #

България транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 чрез Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, в сила от 4 май 2023 г. Българският режим е особен с това, че КЗЛД е едновременно централен външен орган и орган по защита на личните данни.

Приложим закон #

Кой трябва да има вътрешен канал #

Всички задължени субекти от публичния сектор (по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор) — независимо от броя на заетите.
Частни работодатели с 50 или повече работници.
Поетапно: публичният сектор и частните работодатели с 250+ работници — от 4 май 2023 г.; групата 50-249 — от 17 декември 2023 г.

Изменение от 2025 г. (в сила от май 2025 г.) премахна възможността за използване на общ канал на ниво група — всеки задължен субект вече трябва да създаде и поддържа собствен вътрешен канал.

Санкции и прилагане #

За разлика от повечето държави членки, България предвижда изрична санкция за липса на канал — чл. 41 наказва всеки субект, който не изпълни задължението за изграждане на канал по чл. 13, ал. 1 и 2. Режимът е двустепенен (физическо/юридическо лице) и нараства при повторно нарушение. Стойностите в евро са по фиксирания курс (1,95583 лв./€).

Нарушение	Член	Санкция	≈ EUR
Липса на вътрешен канал — юридическо лице / ЕТ, първо нарушение	чл. 41, ал. 2	5 000–20 000 лв.	~2 500–10 000 €
Липса на вътрешен канал — юридическо лице, повторно	чл. 41, ал. 3	10 000–30 000 лв.	~5 000–15 000 €
Липса на вътрешен канал — физическо лице	чл. 41, ал. 1	1 000–5 000 лв.	~500–2 500 €
Възпрепятстване на сигнал или непредприемане/неотчитане на последващи действия	чл. 42	400–4 000 лв.	~200–2 045 €
Репресия срещу подател или образуване на производство с цел да му се навреди	чл. 43	2 000–8 000 лв.	~1 000–4 090 €

Дословно, чл. 41, ал. 1–2: „Наказва се с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. … лице, което не изпълни задължение по чл. 13, ал. 1 и 2. … Когато нарушението … е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв."

Честна оценка на прилагането. Горните санкции са това, което предвижда законът. На практика прилагането досега е скромно и предимно реактивно. Официалните данни на КЗЛД за 2024 г. отчитат 97 получени сигнала (35 в обхвата на Директивата), седем приключени проверки поради липса на достатъчно доказателства и само една наложена санкция, при обща сума на санкциите за годината 17 400 лв. (~8 900 €). Няма публично посочено дружество и нито един от случаите не е определен конкретно като липса на вътрешен канал. Изводът е същият като в региона: задължението е реално, но експозицията е сигнал, който достига до КЗЛД без наличен канал — а не голяма глоба.

Външен орган #

Комисията за защита на личните данни е централният външен орган и публикува образци, указания и често задавани въпроси за задължените субекти.

Орган по защита на данните #

Същата КЗЛД е и националният надзорен орган по защита на личните данни.

Основни практически изисквания #

Общини с под 10 000 жители или с по-малко от 50 работници могат да споделят ресурси за приемане и последващи действия.
Частни субекти с 50-249 работници също могат да споделят ресурси за приемане и обработване на сигнали.
КЗЛД очаква непубличен регистър на сигналите и ясна публична информация как се използва каналът.

Официални източници #

ЗЗЛПСПОИН — пълен консолидиран текст (lex.bg) — санкциите са в Глава четвърта, Административнонаказателни разпоредби (чл. 41 = липса на канал)
ЗЗЛПСПОИН — официален текст PDF (gov.bg)
Законът — официална страница на КЗЛД
КЗЛД — изграждане на системата
КЗЛД — често задавани въпроси
КЗЛД — жалби и сигнали
КЗЛД — данни за прилагането през 2024 г.
EU Whistleblowing Monitor — България

Активирайте своя канал за сигнали →

Последна актуализация: 10 юни 2026 г.