Закон за защита на подателите на сигнали в България #
България транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 чрез Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, в сила от 4 май 2023 г. Българският режим е особен с това, че КЗЛД е едновременно централен външен орган и орган по защита на личните данни.
Приложим закон #
Кой трябва да има вътрешен канал #
- Всички задължени субекти от публичния сектор (по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор) — независимо от броя на заетите.
- Частни работодатели с 50 или повече работници.
- Поетапно: публичният сектор и частните работодатели с 250+ работници — от 4 май 2023 г.; групата 50-249 — от 17 декември 2023 г.
Изменение от 2025 г. (в сила от май 2025 г.) премахна възможността за използване на общ канал на ниво група — всеки задължен субект вече трябва да създаде и поддържа собствен вътрешен канал.
Санкции и прилагане #
Санкционният режим е двустепенен (физическо/юридическо лице) и нараства при повторно нарушение. Стойностите в евро са по фиксирания курс (1,95583 лв./€).
| Нарушение | Санкция | ≈ EUR |
|---|---|---|
| Липса на вътрешен канал — юридическо лице / ЕТ, първо нарушение | 5 000–20 000 лв. | ~2 500–10 000 € |
| Липса на вътрешен канал — юридическо лице, повторно | 10 000–30 000 лв. | ~5 000–15 000 € |
| Липса на вътрешен канал — физическо лице | 1 000–5 000 лв. | ~500–2 500 € |
| Репресия или образуване на производство срещу подател с цел да му се навреди | 2 000–8 000 лв. | ~1 000–4 090 € |
Честна оценка на прилагането. Горните санкции са това, което предвижда законът. На практика прилагането досега е скромно и предимно реактивно. Официалните данни на КЗЛД за 2024 г. отчитат 97 получени сигнала (35 в обхвата на Директивата), седем приключени проверки поради липса на достатъчно доказателства и само една наложена санкция, при обща сума на санкциите за годината 17 400 лв. (~8 900 €). Няма публично посочено дружество и нито един от случаите не е определен конкретно като липса на вътрешен канал. Изводът е същият като в региона: задължението е реално, но експозицията е сигнал, който достига до КЗЛД без наличен канал — а не голяма глоба.
Външен орган #
Комисията за защита на личните данни е централният външен орган и публикува образци, указания и често задавани въпроси за задължените субекти.
Орган по защита на данните #
Същата КЗЛД е и националният надзорен орган по защита на личните данни.
Основни практически изисквания #
- Общини с под 10 000 жители или с по-малко от 50 работници могат да споделят ресурси за приемане и последващи действия.
- Частни субекти с 50-249 работници също могат да споделят ресурси за приемане и обработване на сигнали.
- КЗЛД очаква непубличен регистър на сигналите и ясна публична информация как се използва каналът.
Официални източници #
- Законът — официална страница на КЗЛД
- КЗЛД — изграждане на системата
- КЗЛД — често задавани въпроси
- КЗЛД — жалби и сигнали
- КЗЛД — данни за прилагането през 2024 г.
- EU Whistleblowing Monitor — България
Активирайте своя канал за сигнали →
Последна актуализация: